Лондонският чинар (Platanus x acerifolia) е хибрид между американския и ориенталския. Един от чинарите се намирал на Ерик Стрийт, бидейки прекрасен дом за буболечки и бръмбари и улавяйки в продължение 130 и повече години лондонски въглерод. Но строителният бум в Ийст Енд на Лондон през последните десетилетия направил дървото опасно и било решено дървото да бъде отсечено. С възраждането на интереса към закупуването на местни продукти, градската дървесина е ценен ресурс, който може да привлече купувачи на мебели, които се грижат за околната среда.

След като чинарът бил отсечен и положен неизползван в продължение на осемнадесет месеца, той бил превърнат в купчина ценни дъски. Платанът от Ерик Стрийт даде някои впечатляващи дъски, благодарение на специфичната текстура на дървесния вид, известен и като дантелено дърво, които ще направят някои прекрасни висококачествени продукти.

Но щедрият чинар, засаден около 1880 до 1890 г., за да украси викторианските тераси на Майл Енд, също ще бъде използван от местните училища за направата на маси за дейности, зелени групи за обработка на дърво и местна благотворителна организация, която помага на бивши затворници и бивши наркомани и алкохолици да се завърнат към правилният път.





Екипът на Wood-Mizer UK и банцигът LT20 пристигат на мястото, когато то беше пълно с всякакви доброволци и посетители, нетърпеливи да гледат старата добра машина в действие и да помогнат за преместването на преработените дъски от банцика до палета.

След като Дейвид Бигс, мениджърът на Wood-Mizer UK, демонстрира механичното предимство, получено чрез използване на кука за наклон, обикновен дървен прът с шарнирна стоманена кука, момчетата се забавляваха страхотно да търкалят трупите върху хидравликата на LT20 .




Машината може да поеме трупи с диаметър до 800 мм, така че материалът, който ще се бичи, трябва да е без стърчащи клони, в противен случай може да заседне в гърлото на режещата глава.

С детайла върху леглото на Wood-Mizer, неговата система от хидравлични натоварващи вилици,  странични опори, обръщач и притискач помагат за ориентирането на дървения материал, така че да може да се реже на четвъртинки (т.е. да се реже с лентата, допирателно до годишните пръстени, за да разкрие ценната фигура от дантела). Банцикът Wood-Mizer даде красив разрез, с малък 2 мм прорез, намаляващ загубата на дървесина. Завършекът на прясно изрязаните дъски беше отличен, с минимални вълни и следи от лентата, което прави рендосването и обработката много по-малко времеемки.

Както при всички дървета, които са живели в Лондон от дълго време, особено тези, които са оцелели от Втората световна война, чинарът на Ерик Стрийт наистина имаше малко количество метално замърсяване; дървото пропусна всякакви шрапнели, но имаше своя дял от бодлива тел и пирони, които бяха добре забити. Удрянето на едно от тези повредени остриета води до по-грубо рязане, но успяхме да се справим само с три смени на лентата.





Банцигът на Wood-Mizer работи безпроблемно през целия ден и произведе над 60 дъски с дебелина 32 мм, 38 мм и 150 мм в диапазон от ширини и дължини, всички добре подредени. За атмосферно сушене дървеният материал трябва да остане под навес минимум една година.

Гледайки дъските, е лесно да си представите маси за кафе, столове, маси за хранене, рафтове и прекрасни неща с този красив и местен, дантелен вид. Старият чинар на Ерик Стрийт започна втори живот!